КРЕПОСТТА КАЛЕТО

През 1683 година започва Австро-турската война. Принц Лудвиг разбива деветхиляден турски отряд, а Баденският маркграф от 14 до 19 октомври 1689 г. щурмува и превзема Видин. През 1690 година османските турци превземат отново Видин и още незавършила войната (тя е завършена през 1699 г), започват да строят каменна крепост в града.

Стената на Видинската крепост е построена по Вобанова система. Тогава турската войска, главно в еничарския корпус, има на служба чужди офицери, които оказват помощ да се приложи тази система в строежа на крепостта. Потвърждава се становището, че проектът е изготвен по турска поръчка от френски и полски инженери.

С укрепването на Видин в съседния румънски град Калафат се изгражда шестоъгълна каменна стена с бастионно очертание, а на едноименния остров в р. Дунав - "Калафат" - землени валове и траншеи. Островът се свързва с левия бряг посредством понтонен мост.

Видинската крепост Калето е обявена за архитектурен и строителен паметник с национално значение. Публикувано в Държавен вестник, № 85,27 октомври 1964 г. Регистър на Националния институт за паметниците на културата - София, № 2388 от 9 юни 1969 г.

КРЕПОСТНАТА СТЕНА ОТКЪМ СУШАТА

Стената откъм сушата има формата на полукръг, който опира с двата си края на дунавския бряг и има диаметър около 1800 метра. В него са описани седем хорди. Стената има бастионно очертание от седем 200-500-метрови фаса, съединени помежду си посредством осем бастиона с кавалиери.

Стената е двойна, изградена от камък, като междината е запълнена с камъни от стари постройки и с пръст от рова. Външната стена е от издялани правоъгълни камъни, а вътрешната от по-грубо дялани камъни, поставени на варов разтвор с тясна фуга. Външната облицовъчна стена е с наклон 712, а вътрешната е отвесна, подпряна с контрафорси на по 20 - 30 метра един от друг.

КРАЙБРЕЖНАТА СТЕНА

Стената следва речния бряг и е начупена. За да се запази от ерозията на реката, при завоите има забити в дъното по два реда дебели дъбови колове.

Крепостната ограда е от две успоредни помежду си каменни стени, дебели около 2,5 - 3 м. Дългите колена на кремалиерата са по 50 - 100 м, а късите - по 10 - 15 м. Всяка стена сама за себе си е образувана от два каменни зида, дебели около 70 см, като междината им е запълнена с пръст. Външната стена е от грубо издялани четвъртити камъни, а вътрешната е облицована с гладки камъни и външният им склон има наклон.

КРЕПОСТНИТЕ ВРАТИ ОТКЪМ СУШАТА

На крепостната стена откъм сушата има четири капии, през които се влиза и излиза от Калето: Стамбол капия, Пазар (Лонджа) капия, Боклук (Еничар) капия и Флорин (Карлъ баба) капу, понеже пътят води за крепостта при с. Флорентин, Видинско.